6.10.2016 г., 22:00 ч.

Мъж под чехъл 

  Поезия » Философска
305 0 0

                                                 Мъж под чехъл

 

Лесно е да си мъж под чехъл,

много лесно просто си мълчи!

Да няма кавга,да не се задълбочи!

А бяха влюбени,щастливи преди,

но уви заживяха в нейния дом Уви!

И започнаха се разправии и скандали,

къде отиде Любовта,а имаше ли я,Дали!

Родиха се две прекрасни деца,

двама сина с добри сърчица!

Но уви животът им не се подобри,

за всичко бе виновен той,Дали!?

Жената му е все недоволна,все гълчи,

заплатата си дава,а тя иска още пари.

На майка си те изпълняваше заръки,

нейните съвети,увещания и препоръки.

Не беше до мъжа си в труден ден,

Зад майка си за ставаше всеки ден обикновен.

А децата растяха,гледаха ги,учеха се от тях.

И писна му накрая на  този мъж,

Удари силно по масата и викна веднъж ,

с очи тъжни ,погали синовете си по глава.

Взе си торбата и тръгна Веднага!

 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??