21.06.2006 г., 23:41 ч.

Мъжете, жените, мъжете... 

  Поезия
4.8 / 5
821 0 6
Кой от вас, мили наши мъже,
ни се хвали: "Аз познавам жените"?
Всеки си мисли, че знае добре
защо са смехът и плачът във очите.
Природата наша, тази силна магия,
разтърсва умът ви и слиза поройна,
дълбоко в сърцата, където сме ние -
дъждът и дъгата на вашия спомен.
Да събудим душите ви, малко лирично,
че те са заспали в гърдите дълбоко.
Неподвижно стаени и притихнали,
чакат света автопилотно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Предложения
  • Бях птица - в сънищата си летях извън галактиките - в другата вселена. И вечния ти образ там съзрях ...
  • Какво ми трябва, за да съм добре? Приятели, едно сърце, китара... Очите на доброто ми дете, ръцете н...
  • Събудих се с мъждукащо прозрение – пристрастия изпитвам. Непростимо е! Проблесна закъсняло просветле...

Още произведения »