Мъжете, жените, мъжете...

21.06.2006 г., 23:41 ч.

Поезия

4.8 / 5

821 0 6

Кой от вас, мили наши мъже,
ни се хвали: "Аз познавам жените"?
Всеки си мисли, че знае добре
защо са смехът и плачът във очите.
Природата наша, тази силна магия,
разтърсва умът ви и слиза поройна,
дълбоко в сърцата, където сме ние -
дъждът и дъгата на вашия спомен.
Да събудим душите ви, малко лирично,
че те са заспали в гърдите дълбоко.
Неподвижно стаени и притихнали,
чакат света автопилотно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Кръстопът на сънища
Бях

Бях птица - в сънищата си летях извън галактиките - в другата вселена. И вечния ти образ там съзрях ...
Какво му трябва на човек

Какво ми трябва, за да съм добре? Приятели, едно сърце, китара... Очите на доброто ми дете, ръцете н...
Пристрастена

Събудих се с мъждукащо прозрение – пристрастия изпитвам. Непростимо е! Проблесна закъсняло просветле...

Още произведения »