Jun 21, 2006, 11:41 PM

Мъжете, жените, мъжете...

  Poetry
890 0 6
Кой от вас, мили наши мъже,
ни се хвали: "Аз познавам жените"?
Всеки си мисли, че знае добре
защо са смехът и плачът във очите.

Природата наша, тази силна магия,
разтърсва умът ви и слиза поройна,
дълбоко в сърцата, където сме ние -
дъждът и дъгата на вашия спомен.

Да събудим душите  ви, малко лирично,
че те са заспали  в гърдите дълбоко.
Неподвижно стаени и притихнали,
чакат света автопилотно. 

И нека извикат после така,
че и глух да ги чуе: "Аз я обичам
и нося я в мене!" -онази Жена,
събудила в мене всичко първично.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...