27.01.2012 г., 11:20

Мъжете, които...

654 0 4

Мъжете, които до днес съм обичала,

подреждам усърдно във радостен пъзел.

Във чувства възкръснали с тъга коленича –

безстрашно ги връзвам на Гордиев възел.

 

Как  искам да взема от всеки  по нещо -

герой идеален  дано  сътворя.

Със него  отново да ида  на среща,

в любовни пожари сама да горя.

 

Да бъде героят ми  верен, чаровен,

изискан и нежен, дори романтик.

Да бъде бунтар, прелъстител съдбовен,

с душа на поет и ум на мистик.

 

Така и не срещнах единствено НЕГО -

мъжа на живота си. Неповторим.

Ще храня с надежди себичното Его,

че той съществува. Макар и незрим.

 

Докато го търся (уви, няма начин),

със пъзела шарен ще се утеша.

Поне имам избор... И то доста удачен...

С любов ще нахраня свойта гладна душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...