27 янв. 2012 г., 11:20

Мъжете, които...

659 0 4

Мъжете, които до днес съм обичала,

подреждам усърдно във радостен пъзел.

Във чувства възкръснали с тъга коленича –

безстрашно ги връзвам на Гордиев възел.

 

Как  искам да взема от всеки  по нещо -

герой идеален  дано  сътворя.

Със него  отново да ида  на среща,

в любовни пожари сама да горя.

 

Да бъде героят ми  верен, чаровен,

изискан и нежен, дори романтик.

Да бъде бунтар, прелъстител съдбовен,

с душа на поет и ум на мистик.

 

Така и не срещнах единствено НЕГО -

мъжа на живота си. Неповторим.

Ще храня с надежди себичното Его,

че той съществува. Макар и незрим.

 

Докато го търся (уви, няма начин),

със пъзела шарен ще се утеша.

Поне имам избор... И то доста удачен...

С любов ще нахраня свойта гладна душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...