27 янв. 2012 г., 11:20

Мъжете, които...

662 0 4

Мъжете, които до днес съм обичала,

подреждам усърдно във радостен пъзел.

Във чувства възкръснали с тъга коленича –

безстрашно ги връзвам на Гордиев възел.

 

Как  искам да взема от всеки  по нещо -

герой идеален  дано  сътворя.

Със него  отново да ида  на среща,

в любовни пожари сама да горя.

 

Да бъде героят ми  верен, чаровен,

изискан и нежен, дори романтик.

Да бъде бунтар, прелъстител съдбовен,

с душа на поет и ум на мистик.

 

Така и не срещнах единствено НЕГО -

мъжа на живота си. Неповторим.

Ще храня с надежди себичното Его,

че той съществува. Макар и незрим.

 

Докато го търся (уви, няма начин),

със пъзела шарен ще се утеша.

Поне имам избор... И то доста удачен...

С любов ще нахраня свойта гладна душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...