Jan 27, 2012, 11:20 AM

Мъжете, които...

  Poetry » Love
658 0 4

Мъжете, които до днес съм обичала,

подреждам усърдно във радостен пъзел.

Във чувства възкръснали с тъга коленича –

безстрашно ги връзвам на Гордиев възел.

 

Как  искам да взема от всеки  по нещо -

герой идеален  дано  сътворя.

Със него  отново да ида  на среща,

в любовни пожари сама да горя.

 

Да бъде героят ми  верен, чаровен,

изискан и нежен, дори романтик.

Да бъде бунтар, прелъстител съдбовен,

с душа на поет и ум на мистик.

 

Така и не срещнах единствено НЕГО -

мъжа на живота си. Неповторим.

Ще храня с надежди себичното Его,

че той съществува. Макар и незрим.

 

Докато го търся (уви, няма начин),

със пъзела шарен ще се утеша.

Поне имам избор... И то доста удачен...

С любов ще нахраня свойта гладна душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...