Мъжете в живота ми
Мъжете в живота ми мидено бляскат.
Изчезват като пенести стъпки по плаж,
като вълни, заглушени от птичия крясък,
за неизплувал от морето екипаж...
Мъжете в живота ми слънчево дебнат
мисъл и сянка да слеят със мен.
Но рулят на кораба, с градуси дребни,
ритъмно не пасва на моя тичащ ден.
Мъжете в живота ми - ръце и очи
в дъгоцветна презморска фрегата,
не ме убедиха, че любовта не горчи.
Не доплуваха до мен и душата ми...
Сега ти си в живота ми - последен отскок
към яхта, която безкръвно се лашка...
Дано с теб не пропусна крайния срок
и да танцувам на пръсти... не с рибя опашка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
