Като облак огромен
се спускаш тревожно над мене...
В предчувствие за буря
плахо се отдръпвам...
Поисках някъде на завет
от теб да се укрия,
да избягам в привичните си,
в уморените си мисли...
Но сянката ти,
затъмнила хоризонта,
не ми оставя надежда за спасение.
И ме омая мъжката ти сила...
© Наташа Биразова Всички права запазени