12.12.2015 г., 10:17

Мъжки свят

654 0 5

Мъжки свят


Навсякъде, "мъжки момичета" само.

Принудени, мъжката дейност да вършат.

Не търсят за опора мъжкото рамо,

заети на "мъжете", сълзите да бършат.

 

Оставили дом и дечица, и майка,

слугуват на старци в чужбина.

Мъжете оплакват съдбата си жалка

и пълнят кръчмите в наш,та Родина.


Политиката бистрят и пият ментета.

Работа няма. Това им е ясно.

И проплакват тези големи момчета:

за идеите техни, у нас вече е тясно...

 

И чакат жената да прати парите.

И праща съпругата, какво да се прави.

В труд изнурителен, минават й дните,

но за "теглото" му там, как да забрави?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • А, помниш ли, мой тъжен принце,
    грееше слънце в нашата приказка...
    но разказвачът бе принципен
    пусна облаци и нищо не каза...
    знам, знам, как неусетно се счупи
    на стомната тясното гърло
    магарешка кожа зачулих-
    колко е, да прехвърлиш бърдо...
    Сега знам с очите ти да сънувам
    красотата на твоята роза,
    докато в кръчмата свойски подумват,
    че съм хитра лисица… ех проза!
    Но, ти заспивай, сънят е блаженство
    (и аз се научих тихо в него да бягам)
    без бронята на сърцето си женско
    през девет земи, ръце към тебе протягам…

    Ник, благодаря, че провокира мислите и спонтанния ми стих!
    Поздрав!
  • Още съм старото мъжко момиче,
    макар, че това ми омръзна.
    И както преди, срещу вятър да тичам
    и боса, в лято да зъзна.

    Ръка да протягам. Много често- и двете,
    сама като спя и сънувам
    в нощта как поемам неподадено цвете,
    и все още как го бълнувам.

    Всъщност, това, че съм мъжко момиче
    донякъде ме улеснява.
    Мъжки поемам нещата. Логично
    се ориентирам, какво става.

    А вместо цвете, ти стихче ми даде,
    знаейки как те обичам...
    И за секунда ти не предаде
    своето мъжко момиче.
  • Да! Ужасната действителност.
  • Вярно е...И горчиво...
  • Вярно е!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...