Мъжки свят
Мъжки свят
Навсякъде, "мъжки момичета" само.
Принудени, мъжката дейност да вършат.
Не търсят за опора мъжкото рамо,
заети на "мъжете", сълзите да бършат.
Оставили дом и дечица, и майка,
слугуват на старци в чужбина.
Мъжете оплакват съдбата си жалка
и пълнят кръчмите в наш,та Родина.
Политиката бистрят и пият ментета.
Работа няма. Това им е ясно.
И проплакват тези големи момчета:
за идеите техни, у нас вече е тясно...
И чакат жената да прати парите.
И праща съпругата, какво да се прави.
В труд изнурителен, минават й дните,
но за "теглото" му там, как да забрави?
© Ник Желев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Още съм старото мъжко момиче,
макар, че това ми омръзна.
И както преди, срещу вятър да тичам
и боса, в лято да зъзна.
Ръка да протягам. Много често- и двете,
сама като спя и сънувам
в нощта как поемам неподадено цвете,
и все още как го бълнувам.
Всъщност, това, че съм мъжко момиче
донякъде ме улеснява.
Мъжки поемам нещата. Логично
се ориентирам, какво става.
А вместо цвете, ти стихче ми даде,
знаейки как те обичам...
И за секунда ти не предаде
своето мъжко момиче.
-
Да! Ужасната действителност.
-
Вярно е...И горчиво...
-
Вярно е!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А, помниш ли, мой тъжен принце,
грееше слънце в нашата приказка...
но разказвачът бе принципен
пусна облаци и нищо не каза...
знам, знам, как неусетно се счупи
на стомната тясното гърло
магарешка кожа зачулих-
колко е, да прехвърлиш бърдо...
Сега знам с очите ти да сънувам
красотата на твоята роза,
докато в кръчмата свойски подумват,
че съм хитра лисица… ех проза!
Но, ти заспивай, сънят е блаженство
(и аз се научих тихо в него да бягам)
без бронята на сърцето си женско
през девет земи, ръце към тебе протягам…
Ник, благодаря, че провокира мислите и спонтанния ми стих!
Поздрав!