Dec 12, 2015, 10:17 AM

Мъжки свят

  Poetry
652 0 5

Мъжки свят


Навсякъде, "мъжки момичета" само.

Принудени, мъжката дейност да вършат.

Не търсят за опора мъжкото рамо,

заети на "мъжете", сълзите да бършат.

 

Оставили дом и дечица, и майка,

слугуват на старци в чужбина.

Мъжете оплакват съдбата си жалка

и пълнят кръчмите в наш,та Родина.


Политиката бистрят и пият ментета.

Работа няма. Това им е ясно.

И проплакват тези големи момчета:

за идеите техни, у нас вече е тясно...

 

И чакат жената да прати парите.

И праща съпругата, какво да се прави.

В труд изнурителен, минават й дните,

но за "теглото" му там, как да забрави?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments


  • А, помниш ли, мой тъжен принце,
    грееше слънце в нашата приказка...
    но разказвачът бе принципен
    пусна облаци и нищо не каза...
    знам, знам, как неусетно се счупи
    на стомната тясното гърло
    магарешка кожа зачулих-
    колко е, да прехвърлиш бърдо...
    Сега знам с очите ти да сънувам
    красотата на твоята роза,
    докато в кръчмата свойски подумват,
    че съм хитра лисица… ех проза!
    Но, ти заспивай, сънят е блаженство
    (и аз се научих тихо в него да бягам)
    без бронята на сърцето си женско
    през девет земи, ръце към тебе протягам…

    Ник, благодаря, че провокира мислите и спонтанния ми стих!
    Поздрав!
  • Още съм старото мъжко момиче,
    макар, че това ми омръзна.
    И както преди, срещу вятър да тичам
    и боса, в лято да зъзна.

    Ръка да протягам. Много често- и двете,
    сама като спя и сънувам
    в нощта как поемам неподадено цвете,
    и все още как го бълнувам.

    Всъщност, това, че съм мъжко момиче
    донякъде ме улеснява.
    Мъжки поемам нещата. Логично
    се ориентирам, какво става.

    А вместо цвете, ти стихче ми даде,
    знаейки как те обичам...
    И за секунда ти не предаде
    своето мъжко момиче.
  • Да! Ужасната действителност.
  • Вярно е...И горчиво...
  • Вярно е!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...