И сълзите ти с целувки
скривах,
        колко много те боли
аз виждах.

Не мисли, че забравила съм   
как нощем до теб заспивах,
 колко много те обичах.

И дните искам да си върна,
света да преобърна, греховете
и грешките в прах да превърна.

Но късно е, твърде късно...
Аз знам - нищо няма да си върна.

И мене ме боли,
         много ме боли да виждам
как страдаш за моята любов.
Не плачи, аз не го заслужих!

Какво да сторя, ти кажи ми,
какво да сторя, да не те боли?
Какво да сторя, достатъчно
направих - сърцето ти разбих.

Не искам аз да виждам как сълзите
пълнят твоите очи, не искам -
и мене много ме боли...

Но ти прости, прости, че толкова
те нараних и истината
тогава скрих.
Прости за грешките, прости!
Човешко е да се греши.