12 мая 2006 г., 00:35

Мъжки сълзи

1.1K 0 2

И сълзите ти с целувки
скривах,
        колко много те боли
аз виждах.

Не мисли, че забравила съм   
как нощем до теб заспивах,
 колко много те обичах.

И дните искам да си върна,
света да преобърна, греховете
и грешките в прах да превърна.

Но късно е, твърде късно...
Аз знам - нищо няма да си върна.

И мене ме боли,
         много ме боли да виждам
как страдаш за моята любов.
Не плачи, аз не го заслужих!

Какво да сторя, ти кажи ми,
какво да сторя, да не те боли?
Какво да сторя, достатъчно
направих - сърцето ти разбих.

Не искам аз да виждам как сълзите
пълнят твоите очи, не искам -
и мене много ме боли...

Но ти прости, прости, че толкова
те нараних и истината
тогава скрих.
Прости за грешките, прости!
Човешко е да се греши.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...