27.03.2011 г., 17:40

Мъжът без жена

1.5K 0 5

Благодаря на Елена Биларева (elenabili) за силния стих.

И на Димитър Никифоров (argonyk) за коментара към него.

Те ме вдъхновиха и провокираха...

 

elenabili           Жената без мъж е отворена книга,

                          написана в древен пророчески стил.

                          И прочит един нерядко не стига,

                          внимателно вниквай и пак я чети.

 

laramaylin      Мъжът без жена е  скъсана струна,

                         захвърлена в някой прашасал долап.

                         Без ос - колело и мъдрост безумна,

                         циклоп без око, объркан и слаб.

 

elenabili          Жената без мъж - омагьосано цвете,

                        заплаква спонтанно със сълзи от кал.

                        Недей да се плашиш от тръни в полето!

                        Търси! Тя не вярва в пасивност и жал.

 

 

laramaylin     Мъжът без жена - празна стъклена чаша,

                        непълнена дълго със глътки Живот,

                        студено огнище, самотност изплашена,

                        перфектен и лъскав, безчувствен робот.

  

elenabili         Жената без мъж все заспива  по дънки.

                       Изведнъж се събуждаш - до нея заспал.

                       Омагьосано цвете?! Тя смее се тънко.

                       Осъмваш до нея нищо пак не разбрал.

 

laramaylin    Мъжът без жена - не заспива изобщо.

                       Буден сънува , че Тя не е сън.

                       На мислите с кредата рисува я нощем,

                       неистово търси я в тълпата навън.                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...