27 мар. 2011 г., 17:40

Мъжът без жена

1.5K 0 5

Благодаря на Елена Биларева (elenabili) за силния стих.

И на Димитър Никифоров (argonyk) за коментара към него.

Те ме вдъхновиха и провокираха...

 

elenabili           Жената без мъж е отворена книга,

                          написана в древен пророчески стил.

                          И прочит един нерядко не стига,

                          внимателно вниквай и пак я чети.

 

laramaylin      Мъжът без жена е  скъсана струна,

                         захвърлена в някой прашасал долап.

                         Без ос - колело и мъдрост безумна,

                         циклоп без око, объркан и слаб.

 

elenabili          Жената без мъж - омагьосано цвете,

                        заплаква спонтанно със сълзи от кал.

                        Недей да се плашиш от тръни в полето!

                        Търси! Тя не вярва в пасивност и жал.

 

 

laramaylin     Мъжът без жена - празна стъклена чаша,

                        непълнена дълго със глътки Живот,

                        студено огнище, самотност изплашена,

                        перфектен и лъскав, безчувствен робот.

  

elenabili         Жената без мъж все заспива  по дънки.

                       Изведнъж се събуждаш - до нея заспал.

                       Омагьосано цвете?! Тя смее се тънко.

                       Осъмваш до нея нищо пак не разбрал.

 

laramaylin    Мъжът без жена - не заспива изобщо.

                       Буден сънува , че Тя не е сън.

                       На мислите с кредата рисува я нощем,

                       неистово търси я в тълпата навън.                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...