Мъжът е виновен
Две жени се напиха до смърт
и се скараха пак за мъжа си.
Тя едната е с черен кахър,
а пък другата не е с ума си.
Ще го режат. За всяка по малко.
И по равно двуглавия мъж.
Не през кръста, не, не, че е жалко.
През сърцето. От раз. Изведнъж.
Той не пие. Не пуши. Не мрази.
И е страшно добър във леглото,
слага гримове все на талази,
ако смееш да гъкнеш, горко ти.
Той не пита. Не знае. Той е
онзи вятър под бялата фуста.
Има страшно голямо сърце,
после някак едва ги напуска.
И ужасно след него боли,
като нерв във гърдите оголен.
А жените са станали три.
Не мъжът, не мъжът е виновен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
