МЪЖЪТ КАТО MODUS VIVENDI
Аз може да изглеждам неглиже –
да имам в гардероба си две ризи,
но – като мъж сред другите мъже,
простете ми проклетите капризи?
А те не са един, не са и два –
и всеки яко в мен се е загнездил.
Със мен не се излиза на глава,
особено, когато съм си трезвен.
Какво, че радостите ми са кът?
Дори за миг не съм бил важна клечка! –
и не вървях по никой Царски път,
ако край него не пълзи пътечка.
Изричам всяка истина през смях,
дори и да горчи като отрова.
С безправедника праведно живях –
според Иисус, Аллах, пък и Йехова.
Не сменям птичите си синеви
дори срещу блестящи хациенди.
Изпращам всеки ден със „C'est la vie” –
за мене туй е Модусът Вивенди.
Мигът ми става все по-къс – и скъп,
и слънцето на хълма се изниза.
Когато хлътна в Божията глъб! –
ще ви я дам – последната си риза.
© Валери Станков Всички права запазени