17.10.2024 г., 8:08

Мъжът като modus vivendi

322 1 1

МЪЖЪТ КАТО MODUS VIVENDI

 

Аз може да изглеждам неглиже –

да имам в гардероба си две ризи,

но – като мъж сред другите мъже,

простете ми проклетите капризи?

 

А те не са един, не са и два –

и всеки яко в мен се е загнездил.

Със мен не се излиза на глава,

особено, когато съм си трезвен.

 

Какво, че радостите ми са кът?

Дори за миг не съм бил важна клечка! –

и не вървях по никой Царски път,

ако край него не пълзи пътечка.

 

Изричам всяка истина през смях,

дори и да горчи като отрова.

С безправедника праведно живях –

според Иисус, Аллах, пък и Йехова.

 

Не сменям птичите си синеви

дори срещу блестящи хациенди.

Изпращам всеки ден със „C'est la vie” –

за мене туй е Модусът Вивенди.

 

Мигът ми става все по-къс – и скъп,

и слънцето на хълма се изниза.

Когато хлътна в Божията глъб! –

ще ви я дам – последната си риза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...