МЪЖЪТ КАТО MODUS VIVENDI

Аз може да изглеждам неглиже –

да имам в гардероба си две ризи,

но – като мъж сред другите мъже,

простете ми проклетите капризи?

А те не са един, не са и два –

и всеки яко в мен се е загнездил.

Със мен не се излиза на глава,

особено, когато съм си трезвен.

Какво, че радостите ми са кът?

Дори за миг не съм бил важна клечка! –

и не вървях по никой Царски път,

ако край него не пълзи пътечка.

Изричам всяка истина през смях,

дори и да горчи като отрова.

С безправедника праведно живях –

според Иисус, Аллах, пък и Йехова.

Не сменям птичите си синеви

дори срещу блестящи хациенди.

Изпращам всеки ден със „C'est la vie” –

за мене туй е Модусът Вивенди.

Мигът ми става все по-къс – и скъп,

и слънцето на хълма се изниза.

Когато хлътна в Божията глъб! –

ще ви я дам – последната си риза.