Мъжът, когото запомних

Сърцето ми запомни онзи мъж,
който отдавна си отиде от земята
с мелодия от падащ летен дъжд,
разплискващ се до болка по стъклата.

Очите му - дълбоки като бездна, 
ръцете му - по-топли от сълза,
усмивката му - чиста и небрежна,
а любовта му - бляскава искра!

И думите му в мене се изливат,
навред ми носят спомена отминал
и с него моето сърце заливат,
та аз, да търся онзи мъж, се връщам винаги.

Очите ми все още го споминат,
сякаш е онзи задушевен зов
на нещо толкова отдавна минало,
описващо се с думата Любов.

"Любима моя" винаги наричаше ме,
но недостатък имаше - съпруга. 
Застрелях го, защото я обичаше...

а аз не можех да го поделя със друга.