Aug 11, 2011, 11:51 PM

Мъжът, когото запомних

  Poetry » Love
724 0 1

Сърцето ми запомни онзи мъж,
който отдавна си отиде от земята
с мелодия от падащ летен дъжд,
разплискващ се до болка по стъклата.

Очите му - дълбоки като бездна, 
ръцете му - по-топли от сълза,
усмивката му - чиста и небрежна,
а любовта му - бляскава искра!

И думите му в мене се изливат,
навред ми носят спомена отминал
и с него моето сърце заливат,
та аз, да търся онзи мъж, се връщам винаги.

Очите ми все още го споминат,
сякаш е онзи задушевен зов
на нещо толкова отдавна минало,
описващо се с думата Любов.

"Любима моя" винаги наричаше ме,
но недостатък имаше - съпруга. 
Застрелях го, защото я обичаше...

а аз не можех да го поделя със друга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...