11 авг. 2011 г., 23:51

Мъжът, когото запомних

725 0 1

Сърцето ми запомни онзи мъж,
който отдавна си отиде от земята
с мелодия от падащ летен дъжд,
разплискващ се до болка по стъклата.

Очите му - дълбоки като бездна, 
ръцете му - по-топли от сълза,
усмивката му - чиста и небрежна,
а любовта му - бляскава искра!

И думите му в мене се изливат,
навред ми носят спомена отминал
и с него моето сърце заливат,
та аз, да търся онзи мъж, се връщам винаги.

Очите ми все още го споминат,
сякаш е онзи задушевен зов
на нещо толкова отдавна минало,
описващо се с думата Любов.

"Любима моя" винаги наричаше ме,
но недостатък имаше - съпруга. 
Застрелях го, защото я обичаше...

а аз не можех да го поделя със друга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...