Мъжът муза
Фитилът на свещта пращи от страст.
Искриците играят във очите.
Омаяна съм с неговата власт -
... изреченото пърха във гърдите.
Избухва смях в горящите очи,
а восъкът се стича по стената,
когато шепнеш тихо: Остани!!
Разперила криле - лети душата!!!...
... и сякаш красотата на деня -
незнайно тоя пламък разгоряла -
пращи от неизречени слова,
окичили с любов пиедестала.
Горят с искрите моите слова
и парят безпощадно на раздяла...
Макар и да не си мъжът-мечта,
докосваш като муза долетяла...
... във хаоса на парещата свещ
отчаяният пламък просто стене!!!...
Изсипва в стихове един копнеж,
защото си застанал на колене...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
