15.04.2009 г., 0:15 ч.

Мъжът муза 

  Поезия » Любовна
875 0 22

Фитилът на свещта пращи от страст.

Искриците играят във очите.

Омаяна  съм с  неговата  власт -

 ... изреченото пърха във гърдите.

Избухва смях в горящите очи,

а восъкът се стича по стената,

когато шепнеш  тихо: Остани!!

Разперила криле -  лети душата!!!...

... и сякаш  красотата на деня -

незнайно тоя пламък разгоряла -

пращи от неизречени слова,

окичили с любов пиедестала.

Горят с искрите моите слова

и парят безпощадно на раздяла...

Макар и да не си мъжът-мечта,

докосваш  като муза  долетяла...

... във хаоса на парещата свещ

отчаяният пламък просто стене!!!...

Изсипва в стихове един копнеж,

защото си застанал на колене...

 

 

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??