rozita-p (Росица)
120 1324
19.01.2011 г., 13:30 ч.

Мъжът на Елена 

  Поезия » Друга
849 0 15

Погледни се сега. След години, протрити от заедност,

след утъпкани нощни пътеки встрани от сърцето ми

и след толкова утрини – сякаш гердан от еднаквости.

Чехли. Кухня. Цигара. И малко сметана в кафето ти.

 

Тук си, знам. Обитаваш това измерение - тясното,

дето лепне от страх и самó своя въздух издишва,

дето зида стени и захлопва прозорците тягостно,

ампутирало чувствата в навици. Няма излишества.

 

Погледни се сега. Откога ме заточи във тъмното?

Откога съм за теб две салати и мирис на пържено?

Аз съм просто слушател – за мача, за шефа, за кръвното -

как изобщо го имаш, щом за него дори кръв е нужна?

 

Аз съм просто присъствие – някой на стола зад масата,

аз съм просто бедра и гърди, някой път, на разсъмване,

аз съм сянка без тяло - край теб наобратно пораснах,

пуснах корени в нищото и потъвам, потъвам, потъвам…

 

Погледни ме сега – уморих се да чакам в безгласие,

уморих се от всяка секунда във сиво поръбена.

Окачú ми сърцето трофейно над мúта за щастие

и издялай от моите вени тотем за несбъдване.

 

                                    16.01.2011

© Росица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!!!!
  • Мария - то "малка" дисекция май няма
    Стенли - благодаря за оценката, но най-вече за присъствието ти
  • Горката Елена!По-бързо да бяга от там,за да намери своя тотем за
    сбъдване!
    Рози,от мен две 6-ци!
  • Като една малка дисекция на брака е. Навярно много хора биха се разпознали в този стих...
  • Вал - силни думи си казал - благодаря ти! Героите са истински и може би затова, каквото и да кажа, все ми се струва недостатъчно...
    ДВАТА_ВЪЛКА и ivanleko91 - благодаря ви!
  • !!!!!!!
  • прекрасно, Роси!
    поздравления за чудесния стих...!

  • Хей, какво правиш, момиче!! Разби ме! Какъв език, какви образи, мисъл... Всяка дума реже, дърпа, стиска, шиба, заслепява... Не, след това стихотворение нищо друго няма да звучи, поне не днес. Аплодирам те за брилянтната творба! - дълго, дълго... Бих казал и няколко думи за болката ти, но... може би друг път. Сега искам само да изживея насладата от прочита, да я оставя да ме люлее в ръцете си докато... докато "порасна наобратно".
    П.П.: За какви поетически несъвършенства говориш, момиче!? Опомни се! Написала си ШЕДЬОВЪР! Ако не вярваш на себе си, вярвай поне на поетите, които харесваш.
  • Благодаря на всички ви за коментарите
    От поетична гледна точка има доста несъвършенства, но не успях да го кажа по-добре в рима.
    За bojenski (Иван Иванов) - не бях го поглеждала от този ъгъл. Но откъдето и да го гледаш - все си е тъжно...
  • Много истинско и реално. Трябва повече хора да го прочетат, защото и за жените може да се отнесе. Поздравления!
  • Не си давай сърцето...отърси се и продължи!Поздрав!!!
  • Чудесен стих!
  • Каква поетична дисекция на споделената реалност?На присъствие без следи...Много силно!Поздравления!
  • Много хубав стих! Поздрави!
  • много хубав стих!
Предложения
: ??:??