Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
29.06.2017 г., 19:26 ч.

Мъка 

  Поезия
236 0 7

Тази сянка, 

която в нощите броди –

задушна, тягостна, без мярка, 

пъдя я. Не си ходи. 

 

Обикаля, като бездомно куче

и живота ми смуче. 

Не ѝ отива, да скимти пред вратата. 

Пусна ли я, сама си вкарвам белята. 

 

Дрипава, гладна и жадна, 

притаявам я в душата си бедна. 

Не ми отива, да я прогоня, 

но как с нея другите да догоня! 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съпреживяване! Въздействаш, Васе!
  • Изплакана мъка!
    Навярно след споделянето малко олеква на душата...
    И затова пишем.
    Поздрави, Васе!
  • Много образен, въздействащ стих! Поздрави, Васе!
  • Силно!!!Поздрави,Василка!!!
  • Ами те, добрите сърца, така правят. Поздрави, Васе!
  • С Велин. За мен твоите стихове са едни от най-силните. Пронизват ме право в сърцето.
    Поздрави, Васе.
  • Много тъжничък стих, но силен и искрен! Поздрави, Васе!
Предложения
: ??:??