Мъка

29 июн. 2017 г., 19:26

Поэзия

309 0 7

Тази сянка,
която в нощите броди –
задушна, тягостна, без мярка,
пъдя я. Не си ходи.
Обикаля, като бездомно куче
и живота ми смуче.
Не ѝ отива, да скимти пред вратата.
Пусна ли я, сама си вкарвам белята.
Дрипава, гладна и жадна,
притаявам я в душата си бедна.
Не ми отива, да я прогоня,
но как с нея другите да догоня!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мъка

Искате да прочетете повече?

Предложения