Мъка

Jun 29, 2017, 7:26 PM

Poetry

317 0 7

Тази сянка,
която в нощите броди –
задушна, тягостна, без мярка,
пъдя я. Не си ходи.
Обикаля, като бездомно куче
и живота ми смуче.
Не ѝ отива, да скимти пред вратата.
Пусна ли я, сама си вкарвам белята.
Дрипава, гладна и жадна,
притаявам я в душата си бедна.
Не ми отива, да я прогоня,
но как с нея другите да догоня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Мъка

Want to read more?

Random works