Мъка...
Надежда гали ме в пек,
мъката трудно разнася.
Ти едничка си мой лек,
но болката едва понасям!
Цветята навън цъфтят,
бодро птички си пеят,
от клон на клон летят,
но в дух сълзи се леят!
Толкова жесток е светът,
на мен птичка не ми пее,
в сърце цветя не цъфтят,
без теб мъчно се живее!
Искам отново тебе да видя,
душата ми да усети топлина,
да ми кажеш:"Не тъжи, ида,
мрак чезне, идва светлина!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
