Надежда гали ме в пек,
мъката трудно разнася.
Ти едничка си мой лек,
но болката едва понасям!
Цветята навън цъфтят,
бодро птички си пеят,
от клон на клон летят,
но в дух сълзи се леят!
Толкова жесток е светът,
на мен птичка не ми пее,
в сърце цветя не цъфтят,
без теб мъчно се живее!
Искам отново тебе да видя,
душата ми да усети топлина,
да ми кажеш:"Не тъжи, ида,
мрак чезне, идва светлина!"
© Георги All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
