Надежда гали ме в пек,
мъката трудно разнася.
Ти едничка си мой лек,
но болката едва понасям!
Цветята навън цъфтят,
бодро птички си пеят,
от клон на клон летят,
но в дух сълзи се леят!
Толкова жесток е светът,
на мен птичка не ми пее,
в сърце цветя не цъфтят,
без теб мъчно се живее!
Искам отново тебе да видя,
душата ми да усети топлина,
да ми кажеш:"Не тъжи, ида,
мрак чезне, идва светлина!"
© Георги All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
