Мъка за дъжд
И днес дъждът ни отмина.
Небето без облаче е над нас.
Под краката земята ни стене,
напукана, молеща без глас.
А хората Богу се молят,
за малко дъждец, да полее.
Изсъхнали селски градинки
и скована, тъжна от суша земя.
Но облаче още не се вижда.
Вятърът пари всичко край нас.
Водата в реката изчезна,
а кладенецът в двора е сух.
Бедност и глад вече напира.
Чука на всяка Родна врата.
А няма кой сит на гладен да вярва.
Забравени от Бога и властта.
29.08.2012 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
