29 авг. 2012 г., 20:10

Мъка за дъжд

666 1 2

И днес дъждът ни отмина.

Небето без облаче е над нас.

Под краката земята ни стене,

напукана, молеща без глас.

 

А хората Богу  се  молят,

за малко дъждец, да полее.

Изсъхнали селски градинки

и скована, тъжна от суша земя.

 

Но облаче още  не се вижда. 

Вятърът пари всичко край нас.

Водата в реката изчезна,

а кладенецът в двора е сух.

 

Бедност и глад вече напира.

Чука на всяка Родна врата.

А няма кой сит на гладен да вярва.

Забравени от Бога и властта.

 

 

 

29.08.2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поли, благодаря, че не ме отмина.Но гледката в полето е ужасно тъжна.Поздрав за последното ти стихотворение.Страхотно е.
  • Ще го дочакаме този дъжд, Ели!
    Прегръдка.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...