Aug 29, 2012, 8:10 PM

Мъка за дъжд

  Poetry » Civic
669 1 2

И днес дъждът ни отмина.

Небето без облаче е над нас.

Под краката земята ни стене,

напукана, молеща без глас.

 

А хората Богу  се  молят,

за малко дъждец, да полее.

Изсъхнали селски градинки

и скована, тъжна от суша земя.

 

Но облаче още  не се вижда. 

Вятърът пари всичко край нас.

Водата в реката изчезна,

а кладенецът в двора е сух.

 

Бедност и глад вече напира.

Чука на всяка Родна врата.

А няма кой сит на гладен да вярва.

Забравени от Бога и властта.

 

 

 

29.08.2012 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поли, благодаря, че не ме отмина.Но гледката в полето е ужасно тъжна.Поздрав за последното ти стихотворение.Страхотно е.
  • Ще го дочакаме този дъжд, Ели!
    Прегръдка.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...