29 ago 2012, 20:10

Мъка за дъжд 

  Poesía » Civil
511 1 2

И днес дъждът ни отмина.

Небето без облаче е над нас.

Под краката земята ни стене,

напукана, молеща без глас.

 

А хората Богу  се  молят,

за малко дъждец, да полее.

Изсъхнали селски градинки

и скована, тъжна от суша земя.

 

Но облаче още  не се вижда. 

Вятърът пари всичко край нас.

Водата в реката изчезна,

а кладенецът в двора е сух.

 

Бедност и глад вече напира.

Чука на всяка Родна врата.

А няма кой сит на гладен да вярва.

Забравени от Бога и властта.

 

 

 

29.08.2012 г.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поли, благодаря, че не ме отмина.Но гледката в полето е ужасно тъжна.Поздрав за последното ти стихотворение.Страхотно е.
  • Ще го дочакаме този дъжд, Ели!
    Прегръдка.
Propuestas
: ??:??