29 ago 2012, 20:10

Мъка за дъжд

  Poesía » Civil
667 1 2

И днес дъждът ни отмина.

Небето без облаче е над нас.

Под краката земята ни стене,

напукана, молеща без глас.

 

А хората Богу  се  молят,

за малко дъждец, да полее.

Изсъхнали селски градинки

и скована, тъжна от суша земя.

 

Но облаче още  не се вижда. 

Вятърът пари всичко край нас.

Водата в реката изчезна,

а кладенецът в двора е сух.

 

Бедност и глад вече напира.

Чука на всяка Родна врата.

А няма кой сит на гладен да вярва.

Забравени от Бога и властта.

 

 

 

29.08.2012 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поли, благодаря, че не ме отмина.Но гледката в полето е ужасно тъжна.Поздрав за последното ти стихотворение.Страхотно е.
  • Ще го дочакаме този дъжд, Ели!
    Прегръдка.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...