29 ago 2012, 20:10

Мъка за дъжд

  Poesía » Civil
668 1 2

И днес дъждът ни отмина.

Небето без облаче е над нас.

Под краката земята ни стене,

напукана, молеща без глас.

 

А хората Богу  се  молят,

за малко дъждец, да полее.

Изсъхнали селски градинки

и скована, тъжна от суша земя.

 

Но облаче още  не се вижда. 

Вятърът пари всичко край нас.

Водата в реката изчезна,

а кладенецът в двора е сух.

 

Бедност и глад вече напира.

Чука на всяка Родна врата.

А няма кой сит на гладен да вярва.

Забравени от Бога и властта.

 

 

 

29.08.2012 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поли, благодаря, че не ме отмина.Но гледката в полето е ужасно тъжна.Поздрав за последното ти стихотворение.Страхотно е.
  • Ще го дочакаме този дъжд, Ели!
    Прегръдка.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....