феичка (Надежда)
18 12
21.10.2007 г., 17:19 ч.

Мъката на художника 

  Поезия
3112 0 6
Тишина. Обида. Болка.
Мрак пронизва пътя свой
сред лъчите слаби на свещта.
На стената вае той
чудно хубава жена.
Тръпнеща ръка се спуска към палитрата с бои,
след това без спир препуска
по дългите руси коси.
Устните с усмивка мека,
погледът невинно благ...
Ето я пред тебе цяла
в свойта прелест.
Неразцъфнал мак в ръка държи
и към тебе я протяга.
Още миг ще го откъснеш ти.
Четката не ти е нужна.
През прозореца луна блести,
чудна молитва реди.
Заслушан в нейните слова, мълчиш,
сълзи лицето ти обливат
и пробуждат нощта.
От стената към твоите нозе
стрък червен полетя.
В миг луната се скри и свещта догоря...

© Надежда Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мммм, много ми хареса! Има такова растение- мъката на художника... нежно, като стиха ти. Поздрави!
  • Да,благодаря ви за съветите Всичко се изля спонтанно, както се казва на един дъх. Исках да възкреся една мечта, явно не съм го внушила с достатъчно успех, но думите просто сами си се редяха. Поздрави на всички.
  • Послушай Диди!
    И на мен ми хареса картината, но липсва ритъм и звук на места.
  • Картината е красива, като младата жена на нея. Изказът е добър, но понякога се губи ритъма, което малко пречи на общото възприемане на стихотворението , но идеята да се опише едно красиво произведение на искуството е защитена докрай. Много хубаво стихотворение. Продължавай да работиш върху него, ще постигнеш брилянтното звучене, но е нужно да го потърсиш в себе си, защото понякога нещата написани на един дъх имат нужда от преосмисляне.
  • хаос с добър завършек.
  • Много е нежно... и тъжно...
Предложения
: ??:??