Мъката на художника
Тишина. Обида. Болка.
Мрак пронизва пътя свой
сред лъчите слаби на свещта.
На стената вае той
чудно хубава жена.
Тръпнеща ръка се спуска към палитрата с бои,
след това без спир препуска
по дългите руси коси.
Устните с усмивка мека,
погледът невинно благ...
Ето я пред тебе цяла
в свойта прелест.
Неразцъфнал мак в ръка държи
и към тебе я протяга.
Още миг ще го откъснеш ти.
Четката не ти е нужна.
През прозореца луна блести,
чудна молитва реди.
Заслушан в нейните слова, мълчиш,
сълзи лицето ти обливат
и пробуждат нощта.
От стената към твоите нозе
стрък червен полетя.
В миг луната се скри и свещта догоря...
Мрак пронизва пътя свой
сред лъчите слаби на свещта.
На стената вае той
чудно хубава жена.
Тръпнеща ръка се спуска към палитрата с бои,
след това без спир препуска
по дългите руси коси.
Устните с усмивка мека,
погледът невинно благ...
Ето я пред тебе цяла
в свойта прелест.
Неразцъфнал мак в ръка държи
и към тебе я протяга.
Още миг ще го откъснеш ти.
Четката не ти е нужна.
През прозореца луна блести,
чудна молитва реди.
Заслушан в нейните слова, мълчиш,
сълзи лицето ти обливат
и пробуждат нощта.
От стената към твоите нозе
стрък червен полетя.
В миг луната се скри и свещта догоря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
Всичко се изля спонтанно, както се казва на един дъх. Исках да възкреся една мечта, явно не съм го внушила с достатъчно успех, но думите просто сами си се редяха. Поздрави на всички.
