27.01.2009 г., 8:51

Мълчалив спомен

975 0 0
В началото на края
... или приказка за любовта -
мигът, в който кръвта започва да кипи.
Сърцето отправя заповед към Разума - "Замълчи"!
... сладка и бленувана,
обещаващата усмивка.
Съдбата не случайно бавеше своя ход
... а пясъкът се процеждаше през пръстите ми,
тик-так-тик - оставаха само десетина мига.
Вулкан от чувства и емоции, ново начало, двоен празник или бавна смърт...
... на сутринта намерих единствения жив спомен от теб -
избледняваща целувка върху захвърлената ми вратовръзка,
всъщност чужда собственост?!
И тази приказка ще свърши добре -
установих поредното ми фалшиво "аз"...
В търсене на ново "нас"
поне до следващото "начало без край"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© V Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...