Мълчалив спомен

В началото на края
... или приказка за любовта -
мигът, в който кръвта започва да кипи.
Сърцето отправя заповед към Разума - "Замълчи"!
... сладка и бленувана,
обещаващата усмивка.
Съдбата не случайно бавеше своя ход
... а пясъкът се процеждаше през пръстите ми,
тик-так-тик - оставаха само десетина мига.
Вулкан от чувства и емоции, ново начало, двоен празник или бавна смърт...
... на сутринта намерих единствения жив спомен от теб -
избледняваща целувка върху захвърлената ми вратовръзка,
всъщност чужда собственост?!
И тази приказка ще свърши добре -
установих поредното ми фалшиво "аз"...
В търсене на ново "нас"
поне до следващото "начало без край"!