27 янв. 2009 г., 08:51

Мълчалив спомен

979 0 0
В началото на края
... или приказка за любовта -
мигът, в който кръвта започва да кипи.
Сърцето отправя заповед към Разума - "Замълчи"!
... сладка и бленувана,
обещаващата усмивка.
Съдбата не случайно бавеше своя ход
... а пясъкът се процеждаше през пръстите ми,
тик-так-тик - оставаха само десетина мига.
Вулкан от чувства и емоции, ново начало, двоен празник или бавна смърт...
... на сутринта намерих единствения жив спомен от теб -
избледняваща целувка върху захвърлената ми вратовръзка,
всъщност чужда собственост?!
И тази приказка ще свърши добре -
установих поредното ми фалшиво "аз"...
В търсене на ново "нас"
поне до следващото "начало без край"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© V Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...