24.06.2009 г., 0:06 ч.  

Мълчана вода 

  Поезия » Любовна
1215 0 26
На разсъмване,
точно когато
нощта изтича от вените ми
и плахо прибягва
петльово кукуригане
между кукурузите,
когато с лисича опашка
слънцето ме облизва
и подпалва огън в зениците,
над мълчана вода гадая
и еньов венец за здраве вия –
седемдесет и седем и половина ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Предложения
: ??:??