yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
24.06.2009 г., 0:06 ч.  

Мълчана вода 

  Поезия » Любовна
1155 0 26

На разсъмване,

точно когато

нощта изтича от вените ми

и плахо прибягва

петльово кукуригане

между кукурузите,

когато с лисича опашка

слънцето ме облизва

и подпалва огън в зениците,

над мълчана вода гадая

и еньов венец за здраве вия –

седемдесет и седем и половина

билки заричам.

Лунен цвят

в дланите си натривам

и поливам с росата

от очите прокапала –

за щастие ги наричам.

И нощта се свлича,

по-бяла от моминска риза.

Прокудена и гола,

самотата

през девет баира отпращам.

Събирам камъните на бреговете

и море ограждам щастливо.

С мълчана вода орисвам...

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??