plami_lazyr (Пламена Троева)
48 215
24.09.2013 г., 20:47 ч.

Мълчание 

  Поезия
582 0 3

Тъжна съм. Много.

И страшно обидена. И ме боли от мълчание.

Като частица от нищото - ничия.

Като дете изоставено. И ми се плаче.

Със глас ми се плаче, даже ми се проклина.

Всичко минавало... ”И се забравя!”

Толкова много отмина.

Отминаваха хора, безразлично, цинично.

Отминаха разни приятелства. А след всяка

раздяла нещо в мен си отиваше,

исках вечност, сърдечност и вяра.

И сърцето ми, вечното,

все за вечност мечтае,

и чертае все бъдеще,

що е „гума” не знае.

Драска страници някакви,

от живота, от дните ми,

без да пита обиква и ми струпва бедите си.

Тъжна съм. Много.

И страшно обидена. Блъскам се в мигове стари.

И се разпадам, на малки истории,

от житейски романи.

 

 И ме боли. До отчаяние!

 

© Пламена Троева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми!
  • Хубаво е,наситено с емоции!
    Харесаха ми малките истории от житейски романи!
  • Предала си отчаянието на стиха, за това ми хареса и го оценявам...иначе състоянието на отчаяние не е лесно...не спирай да се бориш за да излезеш от там..
Предложения
: ??:??