Мълчание

24 сент. 2013 г., 20:47

Поэзия

634 1 3

Тъжна съм. Много.

И страшно обидена. И ме боли от мълчание.

Като частица от нищото - ничия.

Като дете изоставено. И ми се плаче.

Със глас ми се плаче, даже ми се проклина.

Всичко минавало... ”И се забравя!”

Толкова много отмина.

Отминаваха хора, безразлично, цинично.

Отминаха разни приятелства. А след всяка

раздяла нещо в мен си отиваше,

исках вечност, сърдечност и вяра.

И сърцето ми, вечното,

все за вечност мечтае,

и чертае все бъдеще,

що е „гума” не знае.

Драска страници някакви,

от живота, от дните ми,

без да пита обиква и ми струпва бедите си.

Тъжна съм. Много.

И страшно обидена. Блъскам се в мигове стари.

И се разпадам, на малки истории,

от житейски романи.

И ме боли. До отчаяние!

valia1771 (Ивон)

2013-09-25T14:08:13+03:00

Хареса ми!
krchernev (Красимир Чернев)

2013-09-25T13:40:05+03:00

Хубаво е,наситено с емоции!
Харесаха ми малките истории от житейски романи!
Sanvali (Санвали)

2013-09-25T10:37:29+03:00

Предала си отчаянието на стиха, за това ми хареса и го оценявам...иначе състоянието на отчаяние не е лесно...не спирай да се бориш за да излезеш от там..