Мълчание
Тъжна съм. Много.
И страшно обидена. И ме боли от мълчание.
Като частица от нищото - ничия.
Като дете изоставено. И ми се плаче.
Със глас ми се плаче, даже ми се проклина.
Всичко минавало... ”И се забравя!”
Толкова много отмина.
Отминаваха хора, безразлично, цинично.
Отминаха разни приятелства. А след всяка
раздяла нещо в мен си отиваше,
исках вечност, сърдечност и вяра.
И сърцето ми, вечното,
все за вечност мечтае,
и чертае все бъдеще,
що е „гума” не знае.
Драска страници някакви,
от живота, от дните ми,
без да пита обиква и ми струпва бедите си.
Тъжна съм. Много.
И страшно обидена. Блъскам се в мигове стари.
И се разпадам, на малки истории,
от житейски романи.
И ме боли. До отчаяние!
© Пламена Троева All rights reserved.
