(мълчание)
Мълча!
В спомени болезнени се ровя -
откривам черно късче от тъга,
покрито с пепел и горчи като отрова,
поело мириса на твоята снага.
Мълча!
А спомените се оголват като клони -
трънливи и със сбръчкани листа
на храст, от мъка впил дълбоки корени
в душата ми, обвита в самота.
Мълча!
Дори когато мислите ми боцкат
със ярост силна на света да изкрещя,
че споменът след теб е само болка
и по пътя стръмен с мъка аз вървя..
Мълча...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паула Петрова Всички права запазени
