Мълча!
В спомени болезнени се ровя -
откривам черно късче от тъга,
покрито с пепел и горчи като отрова,
поело мириса на твоята снага.
Мълча!
А спомените се оголват като клони -
трънливи и със сбръчкани листа
на храст, от мъка впил дълбоки корени
в душата ми, обвита в самота.
Мълча!
Дори когато мислите ми боцкат
със ярост силна на света да изкрещя,
че споменът след теб е само болка
и по пътя стръмен с мъка аз вървя..
Мълча...
© Паула Петрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
