Oct 8, 2009, 3:42 PM

(мълчание)

  Poetry » Love
795 0 5

Мълча!

В спомени болезнени се ровя -

откривам черно късче от тъга,

покрито с пепел и горчи като отрова,

поело мириса на твоята снага.

 

Мълча!

А спомените се оголват като клони -

трънливи и със сбръчкани листа

на храст, от мъка впил дълбоки корени

в душата ми, обвита в самота.

 

Мълча!

Дори когато мислите ми боцкат

със ярост силна на света да изкрещя,

че споменът след теб е само болка

и по пътя стръмен с мъка аз вървя..

 

Мълча...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...