8 окт. 2009 г., 15:42

(мълчание)

798 0 5

Мълча!

В спомени болезнени се ровя -

откривам черно късче от тъга,

покрито с пепел и горчи като отрова,

поело мириса на твоята снага.

 

Мълча!

А спомените се оголват като клони -

трънливи и със сбръчкани листа

на храст, от мъка впил дълбоки корени

в душата ми, обвита в самота.

 

Мълча!

Дори когато мислите ми боцкат

със ярост силна на света да изкрещя,

че споменът след теб е само болка

и по пътя стръмен с мъка аз вървя..

 

Мълча...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паула Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...