22.12.2010 г., 0:04 ч.

Мълчание 

  Поезия » Любовна
4376 1 13

МЪЛЧАНИЕ

 

Със изгрева на всеки следващ ден,

аз чакам знак от теб и се надявам!

Дали сгреших? Вина ли виждаш в мен?

Мълчанието твое  вледенява…

 

Не ме вини! Аз знам, че съм различна.

Не ми налагай чужди  правила!

Аз мога до полуда да  обичам

и мога до безпамет  да  греша…

 

Да бъда пролет, есен или зима,

Да нося сила, обич  или смях.

Такава ако можеш – приеми ме!

Не искай да съм мила и добра!

 

И не, че нямам хиляди  вини,

с които да заслужа наказание.

От теб получено, то истински боли!

Не ме ранявай повече с мълчание!

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??