Мълчание
МЪЛЧАНИЕ
Със изгрева на всеки следващ ден,
аз чакам знак от теб и се надявам!
Дали сгреших? Вина ли виждаш в мен?
Мълчанието твое вледенява…
Не ме вини! Аз знам, че съм различна.
Не ми налагай чужди правила!
Аз мога до полуда да обичам
и мога до безпамет да греша…
Да бъда пролет, есен или зима,
Да нося сила, обич или смях.
Такава ако можеш – приеми ме!
Не искай да съм мила и добра!
И не, че нямам хиляди вини,
с които да заслужа наказание.
От теб получено, то истински боли!
Не ме ранявай повече с мълчание!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
