Облечена във болка и сълзи
Под дрехите са пресни синитите
застъпващи се с белези предишни.
Личат следите им единствено в очите
и премълчаното във думите излишни.
И всички знаят нейната съдба,
но няма никаква подкрепа даже тайна.
Тежи от ярост същата ръка,
която някога я галеше с любов омайна..
И в къщата й топлината няма дом,
квартира тя е на зловещи сцени,
стените и се хранят със човешки стон,
а подът жаден е за нейните сълзи солени...
Върви жена облечена в тъга и болка,
и търси още в себе си вината,
и всяка крачка приближава я към скока,
последният, към свободата...
Която вижда само във отвъдното,
а обществото гузно ще забрави,
как я остави да се бори сама с тъмното,
как премълча... и нищо не направи...
19.09.2024./21.09.2024.
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така смятам и аз.
Благодаря ти за включването. -
Тъжно и истинско, за съжаление,актуално...
-
Люси, бачкам в момента, но по-късно ще прикача тук нещо старо мое по темата. За съжаление, актуална реалност и днес.
Тъжна и тежка тема, наистина.
Благодаря ти за мнението. -
Гош,засягаш много болна тема за трудно решим проблем.Хиляди жени търпят тормоз и побой просто,защото няма къде да живеят,а и често нямат пари дори за хляб.Да създадеш семейство и деца е много отговорно,защото трябва да се стремиш към благополучието им,да им осигуриш всичко необходимо и среда на обич. Малко жени намират любящ и отговорен партньор,непосягащ към чашката.Тук ще спра.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
---
За тази творба става въпрос в първия ми коментар, отговор на Люси.