Облечена във болка и сълзи
Под дрехите са пресни синитите
застъпващи се с белези предишни.
Личат следите им единствено в очите
и премълчаното във думите излишни.
И всички знаят нейната съдба,
но няма никаква подкрепа даже тайна.
Тежи от ярост същата ръка,
която някога я галеше с любов омайна..
И в къщата й топлината няма дом,
квартира тя е на зловещи сцени,
стените и се хранят със човешки стон,
а подът жаден е за нейните сълзи солени...
Върви жена облечена в тъга и болка,
и търси още в себе си вината,
и всяка крачка приближава я към скока,
последният, към свободата...
Която вижда само във отвъдното,
а обществото гузно ще забрави,
как я остави да се бори сама с тъмното,
как премълча... и нищо не направи...
19.09.2024./21.09.2024.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
