yotovava (Валентина Йотова)
2631 22236
6.03.2020 г., 15:17 ч.  

Мълчанието в окото на рибата 

  Поезия » Любовна
1284 7 8

МЪЛЧАНИЕТО В ОКОТО НА РИБАТА

 

Защо не идва никога сама
непредвидимата злина в живота?
Изтрих от паметта си не една
заблуда, че е чест да си самотен.

 

Повярвах, че е минало и сън
най-нежната милувка на прибоя.
А ето те – завърнал се, отвън,
ме молиш да остана само твоя.

 

Да бъда стрък от звезден ечемик
и в пясъчните дипли на морето
да ти мълвя на рибешки език,
че щом си с мен, е хубаво и светло.

 

Но не разбираш шепота ми, знам,
защото аз съм няма и не чуваш
как гасне неживяна любовта
във сънища, които не сънуваш.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепие!
  • Сюрреалистично. Човешкият, въпросителен свят срещу този на потъналите отговори.
    Много хубаво!
  • Валенце, благодаря за това, което си сторила! Приемам го като добър
    приятелски жест!🌹
  • 🌷Люлеят се думите във вълните на любовта и сигурно затова са неми. Поздравления за мълчаливото стихотворение!
  • Прегръщам ви, приятели, Мария, смених заглавието, не знаех, че имаш същото.
  • Уау, Валя! Много силно те поздравявам! Великолепно е!
  • Не мога да не те поздравя за поезията, Валя! Браво!🌹
    Аз имам стихотворение със същото заглавие, писано през 2009 г. То беше едно от произведенията на цикъл стихове, които ми донесоха лауреатското звание в седмото издание на "Ерато" на в-к " Уикенд".
  • Валенце...Говори, думите те обичат!
Предложения
: ??:??