Мълчанието в окото на рибата
МЪЛЧАНИЕТО В ОКОТО НА РИБАТА
Защо не идва никога сама
непредвидимата злина в живота?
Изтрих от паметта си не една
заблуда, че е чест да си самотен.
Повярвах, че е минало и сън
най-нежната милувка на прибоя.
А ето те – завърнал се, отвън,
ме молиш да остана само твоя.
Да бъда стрък от звезден ечемик
и в пясъчните дипли на морето
да ти мълвя на рибешки език,
че щом си с мен, е хубаво и светло.
Но не разбираш шепота ми, знам,
защото аз съм няма и не чуваш
как гасне неживяна любовта
във сънища, които не сънуваш.
© Валентина Йотова All rights reserved.
