12.03.2021 г., 19:00

Мълчат аплодисменти

488 0 1

 

Театрите - затворени!
Публиката - няма!
Житейската история
разказана чрез драма. 

 

Завесата е маска
която крие думи.
Шамар или пък ласка
е днешното безумие? 

 

Лекуваме зараза,
а театърът какво е?
Усмихната гримаса,
намръщени завои.... 

 

Столовете студеят
и чакат в карантина.
Чиги се люлеят
в надежда за ваксина. 

 

Дъното закрива
невиждани моменти,
че Мелпомена, жива е,
мълчат аплодисменти... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...