Театрите - затворени!
Публиката - няма!
Житейската история
разказана чрез драма.
Завесата е маска
която крие думи.
Шамар или пък ласка
е днешното безумие?
Лекуваме зараза,
а театърът какво е?
Усмихната гримаса,
намръщени завои....
Столовете студеят
и чакат в карантина.
Чиги се люлеят
в надежда за ваксина.
Дъното закрива
невиждани моменти,
че Мелпомена, жива е,
мълчат аплодисменти...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
