Мълчи ми се…
Мълчи ми се, така ми се мълчи…
Оркестър от виртуози – сто щурци,
както без своя диригент тъжи
в нощ, примамваща с най-ярките звезди.
Вглъбена в странна, синя тишина
извайвам образ на приятел свиден,
с огнена страст жадувал красота,
летене, а не покрив керемиден.
Мълчи ми се, така ми се мълчи,
че с мълния раздирам небесата!
Високо диря езерни очи,
побрали същността на необята…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
