Мълчим, вървим, вървим, вървим...
Градът е скрит под снежна пелена, искрящосин -
като желание, от страх прикрито с балдахин...
И стъпките ни в ударен парнас
разбиват егото ни в ехото на грешна страст.
Вървим, мълчим, мълчим, мълчим...
А вътре в нас - очите на ранен делфин.
© Дита Всички права запазени